bgdeen
19
ное
2020

Под знака на предизвикателството: Втора награда в категория есе на тема „Как професионалното обучение ми помогна да открия своето призвание“

Как професионалното обучение ми помогна да открия своето призвание или  ЗА ДЪРЗОСТТА НА ВЪЗРАСТТА

 „Всеки, който престане да учи, е стар, независимо

дали е на 20 или 80. Всеки, който продължи

да учи, остава млад. Най-великото нещо в живота

е да поддържаш младостта на ума си.“

Хенри Форд

„Курс „Компютърни мрежи – възможност за нещо ново и най-после подходящо време. Моята половин вековна Възраст се преквалифицира – съвсем логично за бързия темп на живота. Промените притискат и изискват – да сме „в крак“ с динамиката на съвремието, с бързо променящия се свят на нови технологии, комуникации и нова свързаност. Отдавна няма лежерни години до пенсия, няма сигурност, от която застиват студентските позабравени знания.Но има тръпка и предизвикателство. И това се харесва на Моята Възраст. Достатъчно смирена, за да признае, че нещо не знае, смутено се оглежда и плахо задава въпроси. Моята Възраст не се страхува да се изправи и да затича с живота, приемайки поредното предизвикателство – да започне от нулата в друга професия, да се върне в училище и да броди в непознати науки като Алиса в страната на чудесата.

Тя има смелостта да избира трудни проблеми и да рискува грешки, да споделя мисленето си с другите и да приема критика.  Този процес е част от живота, едно лично предизвикателство отвъд границата на нейното ежедневие и това я отвежда в зоната на себепознание, кураж, неподозирани лични способности и преоткриване на ценности. Моята Възраст знае, че ученето на нови неща разчупва рутината и поддържа мозъка жизнен, че социалната промяна започва от личното усъвършенстване, от свързаността със себе си, че  в превратностите на живота само знанието винаги ще остане с нея. Тя се радва на любопитния ум, вижда нови възможности, има нови идеи…

В този център, в този курс Моята Възраст забогатя. Не само с нови открития, а и с нови познанства и нови приятелства, с които може да се наслади на съвършено прости моменти. Намери учител, който отваря врати, а не пробутва през тях учениците.

Дали е призвание? На Моята Възраст й липсва тази категоричност присъща на младостта. Липсва й самочувствието и цялото време на света. Моята Възраст вече знае колко много още има да учи, а същото това време полушеговито-полусериозно й намига с лека усмивка.

Така гледат и хората (с лека усмивка), изненадани от чуждите завои на живота – Моята Възраст! да се влюби в нещо, което не е познавала, да усети желанието на ума, изгубено някъде в училищните коридори и да я отегчават часовете изнизали се в тишина.

Моята Възраст не се интересува дали това е призвание. Тя е щастлива, че нещата, които прави и научава я вдъхновяват и вълнуват ума й, поглъщат мислите й, откриват нов смисъл… Моята Възраст е все още млада, тя има крила, променя се, израства, но вече не се лута да търси призванието. Защото то е начин на мислене, отношение и най-вече разбиране. То е нещо, за което се носи отговорност, не е божествено разпределение, но ни помага да осмислим живота си, да получим признание и да се себесбъднем.

„Ако всичко на света е безсмислено – каза Алиса, какво ще ме спре да му придам смисъл.“

Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата“

Моята Възраст би казала същото – все едно накъде ще тръгнете, важното е да откриете „своето нещо“, да му дадете смисъл, да му се отдадете изцяло, търпеливо и безрезервно. А то да ви помага да се развивате, да се чувствате удовлетворени и да живеете пълноценно. И тъй като Тя е поела на това пътешествие доста отдавна, е разбрала, че всичко опира до това да откриете кое има стойност и да обичате.

Моята Възраст би ви нашепвала непрекъснато: Бъдете толкова смели, колкото вашите желания! Учете и дръжте ума си млад! Бъдете дръзки!“

 

 

Силвия Тодорова, курс „Компютърни мрежи“

P1200221